БЕЗПРИДАННИЦА ж. дѣвушка, которую берутъ замужъ, не требуя приданаго, за красоту и достоинства ея. Безприданникомъ зовутъ, шуточно, бѣднаго жениха или обманутаго приданымъ. Безприданная невѣста, бѣдная, у которой ничего нѣтъ. Безпридаточная мѣна, при которой не взято придачи, ухо-на-ухо. Безприданница — безобманница; что есть, то и есть. |